ХуЛите - Отсрещен тротоар

Не си намерих място в живота,
но не от неумение да давам.
Прекърших всяка непожалена посока
и не простих монетите назаем.
Не вярвах нито миг на боговете -
какво от времето ми бяха дали ? -
инфарктни мисли, крехки хора
и нищо заболяло за погалване.
Прегръщах срещите си нескопосани -
износвах ги до дупка, като дрехи
и после скитах в окъселите им спомени,
и поглед - не, молец откривах в деколтето.
Не си намерих място под прозореца -
не му останах длъжна и замерях
със ситни камъчета и с павета,
но звънкото стъкло така и не уцелих.
Изрових тротоара, изморих го
от стъпките си и от проклетúя,
наместо всяка стъпка с цвете да притисна,
притиснах я с крило от жадна чучулига.
Така ми стана ядно и полека
като от уличка без изход се измъкнах -
от безнадеждното в проядената дреха,
и изтока в запад преобърнах.
Сега пресичам пешеходната пътека
с камъче в ръката и вълшебно цвете -
един прозорец, отлетял от тротоара ми отсрещен
очаква камъчето ми да го уцели.