ХуЛите - Резбарят на времето

Есента би могла да му е връстница.
А пък зимата - с вързан език за пилата,
да заобля на времето острите мигове
и длетото да пъстри ту пролет, ту лято.
За Човека-докосване дните са кратки -
ситни плахи резки по гърба на земята.
Сключва пръсти годината, кръсти се кротко.
Той вдълбава последния щрих по лицата -
изтънели от вглеждане бели дъсчици,
по които наум е чертал силуети
и е вгъвал в душата годишните кръгове,
и е дялкал край устните бръчки и мрежи.
Търка вяло ръце вечер седнал до огъня
и отупва трески от ръкава на времето.
Кой дълбае в сърцето му? Същите есени,
през които дървото пораства за него.