ХуЛите - Годенишка песен

Наречие,
което е обезболяващо далечно -
звучи безпомощно - до детството,

почти самò.
Порастнала съм,
връщам се
в първичните си измерения -
надеждата ми - тайна,
времето ми - стъпкано сено...
Сънувала съм сянката си,
вграждане,
зидарите -
сега
поддава цялата земя -
там огънят да ме оплаче,
да ми се скъси началото -
хорото ми недоиграно,
питата без сол,
домът ми без врата.
Кандилото без струйка огън.
Без да каканиже
в глухото дере
реката -
стара зла мома,
пробягала баира.
Да ме подирят самовилите -
през свъсения поглед на плета
прескачам, мамо,
и да ме загробят в мислите му -
та пак да му ушия риза,
вместо да строша
на път за устните му
стомна старо вино...

Оттам тополата -
разлистено вретено,
изтънко да завие
песен годенишка
в имената ни.