ХуЛите - За пролетта и още нещо

ей така
Ето я пролетта със синьото небе и белите облачета, приели най-разнообразни форми, например - профил на легнал великан или кораб привързан за кея; пролетта с песните на птиците и уханието на разцъфналите в цялата си прелест дръвчета и храсти, със зеленината на новата трева и мириса на морето, готвещо се да посрещне лятото и плажния сезон.
Потънали сме в блатото на нашето ежедневие, в прозата на борбата за насъщния. Търпим произвола на силните, тези с лоясалите сърца и стегнатите като костюмите им душици... защото децата ни трябва да ядат. А Сезария Евора пее за любовта, за зеления си остров сред океана Кабо Верде. И душите ни заедно с песента й се извисява над дребното, глупавото и отблъскващото в живота ни за да търси упование в музиката, поезията, изкуството. Защото само то е истинско. Както и усмивката на едно дете, и сълзата стичаща се по бръчките на лицето на старицата.
В царството на бездуховността, материалното, което като брониран черен джип със затъмнени стъкла прегазва крехките пролетни цветенца в душите ни, ние трябва да опазим красотата в душите си. Ще ме обвините в мелодраматизъм и сантимент. Но аз ви моля за снизхождение и се признавам за виновен само в едно: в търсенето на красотата на достойното човешко съществуване. И тази вина не е никак малка. В този наш свят, в това време, стремежът да живееш човешки, което значи да бъдеш добър, да търсиш красотата и упованието в изкуството, в живота и в отношенията с другите е равнозначно на присъда.