ХуЛите - Аз, пъстроокият

Ти неведнъж се давеше в зеленото
на моите очи, но се спасяваше.
Опита да нагазиш във дълбокото
а кой ти каза, че там е безопасно?
Нима не знаеше, че там живее дракон
които после ще обсеби сетивата ти?
Но теб това изобщо не те плаши
а провокира твоите възприятия.
Окъпана в отбляците на усмивки
под светлината на прожектора сияеща
разчиташ ли безмълвната ми клетва,
проронена във миг на отчаяние?
За тебе ще остана онзи конник
който ще обяздва твоите сънища
и ще те хапят безсънните ти нощи
а дните ще са сиви и безкрайни
И винаги когато си помислиш
че вече си си върнала живота
тогава аз безскрупулно ще идвам
да ти напомням колко си самотна