ХуЛите - Огледалото

Йосиф имаше черна дупка вместо глава. Никой не я виждаше, защото как може да се види Нищото?
А щом Никой Не вижда Нищо, значи все едно Всеки вижда Нещо. И така един разпознаваше хубави очи, друг сключени вежди, трети разчорлена коса, свити устни или брадичка с трапчинка...
Всеки успяваше да види нещо "много характерно".
"Колко характерна физиономия има този Йосиф - мислеха хората, - Какви типични черти; ето този нос, този леко гърбав нос... Придава му някаква благородна острота!"
Продавачите на пазара, да кажем, бяха предпазливи с него, защото всички до един бяха на мнение, че Йосиф е хитрец, "изписано му е на лицето, тези присвити очички"... И внимаваха да не ги излъже, когато купуваше нещо.
Когато минаваше покрай работниците, те го поздравяваха грубовато, но благо, защото забелязваха от пръв поглед "изнурените му очи и отруденото лице, сбръчкано от несгодите"
Монахините от близкия манастир винаги го гледаха с еретично страхопочитание, защото го смятаха за жив светец, "такъв дълбок, мъдър, мъченически поглед и благородната брада"...
Неговата съседка, една твърде чувствителна жена, беше доловила отдавна "сладострастното му излъчване, ами че то струеше от плътните устни!"
Най-забавно беше при децата, които го мислеха за магьосник, защото "можеше да си сменя главата". Веднъж "приличаше на върколак, друг път на Батман или на Мики Маус, или на Баба Яга"...
Но разбира се никой не обръщаше внимание на бръщолевенето им. Дечурлига!
Само един човек видя нищо в Нищото.
Това бях аз.
Но всъщност едва ли е от значение...