ХуЛите - Ния и Неян

Живяла горската нимфа Ния в позлатено-кадифена хралупа на мъдър вековен дъб. Тя се отличавала сред посестримите си с това, че косите й били наполовина слънчево-искрящи, наполовина прозрачно-кристални, с оттенъци на нощни огньове.

На развиделяване Ния обичала да се катери по източните зъбери и върхари, за да поздрави първа ранобудното утро с въздушна целувка, а то й отвръщало с нежни ласки, от които половината й коса така засиявала, че в селцето, приютило се в подножието на планината, изглеждало сякаш две слънца са изгрели. Затова и хората, които живеели там, го нарекли „Двуизгрев", и с радост посрещали посетители от цялото царство, които идвали да се наслаждават на неповторимия дует от игриви сияния. Привечер, Ния обикаляла западните лесове, и където се поспирала да побъбри с мравчици, да приспи с песен гъбки или да поседне мълчаливо до някоя мецана, шумата сякаш се подпалвала, но без да гори, без да дими, а осветявала пътечката на нимфата до дома. На принца, който живеел в замъка с триста западни кули, разказвали от дете, че в тези омагьосани огньове се крие мощта и благоденствието на царството, защото нямало съседен владетел, който да посмее да престъпи в земите, закриляни от силите на светещия мрак.

Никой в замъка не знаел каква е тайната на движещите се нощни огньове, защото древно поверие гласяло, че който я разбере, ще се превърне в странстващ сатир и никога няма да може да се завърне към човешкия си облик. Но имало едно любопитно хлапе, син на дойката на принца, Неян се наричало, което израстнало в копнеж да се прослави и да съперничи по дързост на най-смелите герои. Един ден Неян нарамил лъка, запасал торбичка с три хляба и тръгнал на запад да узнае тайната, без да се страхува от поверието, защото в съня си имал видение на горска нимфа, която му разкрила как би могъл да си остане човек въпреки знанието. В същото време, принцът тръгнал със свитата си на изток, за да гостува на управителя на „Двуизгрев" и да ловува сред неповторимата дъгоцветност на двуслънчевостта.

Нито един от двамата момци, закърмени с едно и също мляко, не подозирал, че в похода си ще срещне двувласата Ния. А тя била орисана да не отдава сърцето си на простосмъртен, иначе щяла да загуби безсмъртието си. И ето, пресекли се пътеките на Ния и принца на изток, слънцето спряло в зенит и три дни не залязло, за да им даде време да се гледат безмълвно омаяни в очите ... Когато принцът само за миг отвърнал поглед, нимфата побягнала от призивите на сърцето си, но се сблъскала с Неян на запад. Мракът им дарил три нощи подред без слънце, в които двамата се държали за ръце и се размечтали за толкова приказни неща, че на развиделяване Ния се отрекла от безсмъртието с думите: „защо ми е вечност без любов?", а Неян, въпреки че узнал тайната на омагьосаните огньове, не се превърнал в сатир, защото залюбил и го залюбили и нимфа, и жена едновременно.

И заживели Ния и Неян лете във вълшебния, а зиме в човешкия свят, където съчинявали и разказвали приказки. А принцът и неговите наследници често били герои в техните сказания. Ако се разходиш до „Двуизгрев", и ти ще чуеш техните истории от праправнуците на Ния и Неян. А където и да си, когато усетиш и пожелаеш нежна доброта в утрото, знай, че духът на нимфата Ния ще придаде на усмивката ти магично-омайващо сияние.