Пародия на мислите
Автор: Sladkata_Rosi Дата: 02.12.2005 @ 12:38:14 Раздел: Поезия
Заплетено в косите ми се крие
въпросчето, което снощи търсих.
Обгръщам го в пространствено развитие,
разрових го и вкопчих в него пръсти.
Зведичката играе си на слабост
в безсмислието мамещо ме пали.
Душата й е пленница на радост,
открита в извора на слънчевите зали.
Във истината думите не плачат.
Кривят се в мисли, пратени от Бога.
Поверие гласи, че вечер в здрача
се ражда болката изпросена за сбогом.
И в земетръси времето проглежда,
във дъното на миналото стене.
Объркано към него поглед свеждат
мечтите ни, в кристален двор пленени.
Безветрени проплакват равнините,
безгласни оглушават в светлината.
Мълчи животът - губил им следите.
Намръщена преследва го съдбата.
|
|