ХуЛите - Човекът и Извънземното

Една сутрин Човекът се събуди, осъзнал простата истина, че не е сам във Вселената и се уплаши... Уплаши се, че вече няма да е най-могъщ. Уплаши се, че има някой, който да го следи и да не му позволява да руши на воля.Уплаши се от самата мисъл,че там има някой.
Отне му половин ден да осмисли и осъзнае това, в което вече беше сигурен. Но такъв си беше - невярващ. Чак след това се замисли какво ще стане с планетата му и нейните жители. И заключи, че Извънземното ще го унищожи или поне ще се опита да го пороби. Тогава Човекът реши да приложи безгрешната си тактика - да удари пръв. Но видя, че Извънземното е по - силно. Най - големите му страхове се бяха сбъднали - той вече не беше най-висшата сила във Вселената. Но грешеше в едно- Извънземното нямаше да го убие. Напротив - то искаше да му помогне. И посети Човекът планети, за които само беше чел във фантастичните книги. И видя красотата и съвършенството, в които живееше Извънземното и му завидя. Нали си беше такъв - винаги искаше повече. И поиска Човекът от Извънземното да му помогне да спаси своята Земя от гибел. И то го направи. Живя Човекът така известно време и отново посети дома на Извънземното. Видя постиженията на науката и отново му завидя. Нали си беше такъв - алчен. И поиска той от Извънземното да му помогне да постигне този напредък. А то нали имаше добри намерения...помогна му. Но и това не му беше достатъчно. Откри Човекът лек за всички болести, постигна такъв научен напредък, за какъвто можеше само да мечтае, подреди живота си и заживя като в рай. Но искаше все още и още. И тогава видя Извънземното какво представлява Човекът и реши да го остави да се оправя сам в новосъздадения му рай. А през това време Човекът реши, че щом е вече толкова съвършен не му трябва помощ и унищожи Извънземното. И живя така не много време и започна малко по малко да разрушава хармонията си. Когато я разруши съвсем, потърси Извънземното за помощ, но него вече го нямаше - то беше мъртво заради човешката амбиция.
Една сутрин Човекът се събуди, осъзнал че е сам във Вселената и се уплаши. Уплаши се от самотата. Уплаши се, че скоро и той ще изчезне и вече нищо няма да съществува. Но тогава се успокои и си каза: „Е какво толкова. Нали сега съм тук." и продължи живота си. Защото беше такъв - просто Човек.