ХуЛите - Ловните кучета на зимата

Термометрите падат
ставам от леглото си
събирам своите мисли
Не трябва да унивам
Изглежда тя си е отишла
До стената ме притискат
ловните кучета на зимата
виещи срещу вятъра

Извървявам деня си
сгушен в палтото
в търсене на моята приятелка
трябва да изсуша сълзите си
изглежда тя си е отишла
оставяйки ме твърде рано
тъмен съм като декември
и студен като човекът от луната

Все още виждам нейното лице
красиво е като деня
Лесно ми е да запомня
да запомня любовта си така
Всичко, което чувам е самотния вой
ловните кучета на зимата
ме преследват надолу

Не мога да запаля огъня
както го правеше тя
Прекарвам дните си
в търсене на сухи дърва
Заковавам прозорците и залоствам вратата
Не ми се вярва, че тя никога няма да се появи

Време за радост
Време за тъга
Накъде ли е тръгнала
сигурно, сигурно ще я последвам
Тя правеше моя ден светъл
Стопляше и най-студената нощ
Ловните кучета на зимата
са ме набелязали