ХуЛите - За мъжете и готварството

Мъжът посяга към кухненския нож когато е гладен или когато е отчаян.
Той - по-нежният от двата пола, често изпада в меланхолия и много по-често е обзет от желанието да яде. Затова великите готвачи по света са отчаяни и гладни мъже.
Жените готвят, за да нахранят някого. Мъжете вземат сатърчето за пържоли или рендето за моркови, за да оцелеят. Жените могат да приготвят храната небрежно, дори отмъстително. Мъжете бъркат кашата "бешамел" или режат лук за шишчета с вдъхновение и сълзи на очи.
Една от особеностите на мъжкото готварство е безразборното и стихийно творчество. Жената обикновено отваря готварската книга или старата оръфана тетрадка, предавана от майка на дъщеря и започва да отмерва: "две, средноголеми, напълнени с връх, но не и натъпкани чаши с брашно. 2/6 от 500гр. кофичка кисело мляко. 1 и 1/3 чаени лъжички хлебна сода и т.н." - докато се получи просто тесто за мекици.
Мъжът не работи с тетрадки и рецепти, той е властен импровизатор, той е небрежен творец, чаените лъжички и кафени чашки са тесни за поетично възвишената му гладна душа. Увлечен от магията на творчеството Готвачът смело смесва дози, продукти и подправки, пърженето лесно преминава във варене, после се мятат тави в печката, това, което е изгоряло се изрязва, всичко е поправимо, ако е недопечено може да се свари, ако солта е много се добавят картофи, ако яйцата са много, застройката лесно става на омлет...Важното е удоволствието от движението - горят газови котлони, червенеят печки, пара от тенджерите, в супата малко розмарин, отдолу цвърчи някакво пиле, наоколо ножове, дъски, обелки от картофи и черупки от орехи, печените ябълки са готови, красота!...
Независимо от причините и подбудите, довели ги в кухнята, домашните готвачи се делят на случайни и рецидивисти.
Случайният готвач винаги започва с бърз преглед за съдържанието на кухненските шкафове.Той ги отваря всичките, но систематично - отгоре надолу, и стремейки се да запомни кое къде се намира, нервно търси олиото и картофите. А, ето къде били тиганите. Първия тиган му се вижда малък, дърпа друг, по-голям за дръжката, след което на пода се изсипват останалите плюс една тенджера и четири капака, единия даже стъклен, но не се счупва. Всичко е поправимо, тиганите са натъпкани обратно в шкафа, но дръжките им така са се запречили, че вратичката не може да се затвори, бързо наместване и лек удар. Шкафът е затворен, но вътре се чува дискретен мелодичен звук на чупещ се капак.
Проклетото олио го няма никъде, не го открива и при втория оглед, добре, че наблизо е магазинчето, изтичва по чехли и след пет минути се връща победоносно с бутилка олио в ръка, но вижда, че котката е свършила нещо неприлично в приготвения за пържене тиган. Пуска тигана в мивката и го залива с гореща вода, от което вонята в кухнята се засилва неколкократно. Изважда друг от шкафа, добре, че ги знае къде са, но не поглежда вътре, за да не види счупеното, ах, този капак кога ли пък се е счупил, картофите ги няма в хладилника, там изведнъж намира яйца...
Котката му се мотае из краката и се мъчи да докопа нещо, ядосан, той я изритва на балкона, където, о небеса, намира картофите.
Решението е взето мигновено - първо яйца, после картофи. Включва котлона, тиган с малко олио, ето къде била и солта, а през това време сяда да обели няколко картофа -"все пак, бил съм в казармата и съм обелил поне един вагон картофи". Вече всичко е наред, случайният готвач си представя красиво подредената маса, в средата пържените яйца с леко потрепващи рохки жълтъци, поръсени с червен пипер и украсени с магданоз, а наоколо - апететни хрупкави златисти картофки, покрити тук-там с тънки лентички настъргано сирене, красота...
В този момент усеща острата миризма на топяща се пластмаса, я, кой ли котлон съм включил, ми да, не точно този, кой ли глупак е оставил до него тази чаша.
бързо маха чашата от котлона, вече придобила бъбрековидна форма, от котлона се точат едни пластмасови конци като от разтопен кашкавал, само че не миришат така апетитно. Всичко е поправимо, чашата е изхвърлена, котлона -изстърган с нож, който след това не става за нищо, ножа - също изхвърлен, а тигана с олиото е преместен върху горещия котлон...
Пърженето на яйца е проста работа, само да ги пуснеш в олиото и да извадиш падналите вътре черупки. Едно от яйцата се търкулва подло и пада, естествено се счупва, защо ли не се сети някой да направи квадратни яйца, а тези в тигана залепват за дъното и след насилственото им отделяне заприличват на безформена белезникаво-жълта пихтия. Върви сега да ги украсяваш с магданоз.
Смяна на тигана, този е загорял, знам другите къде са, знам и кой котлон е загрят. При отварянето на шкафа изпада половин стъклен капак, но бързо го застига съдбата на изхвърлените в кофата пластмасова чаша, нож, черупки от яйца и първия тиган, в който котката свърши онази работа.
Картофите, както е известно се пържат в повече олио. Пускането на първата серия нарязани на кръгчета картофи е последвано от силно пукане, пръскане и жалното мяучене на изгорената котка, а стената и околните шкафове се покриват от равномерно разпределени красиви блестящи петънца. Изгорени са му и двата пръста, но всичко е поправимо. Топва си пръстите в чаша студена вода и докато тъжно наблюдава как по тях се надуват белезникави мехури, чува, че входната врата се отваря...
Пристига Любимата на Готвача и от вратата повдига нос като степен койот, нещо гори, защо си бръкнал в тази чаша, какво мирише така гадно, да няма пожар. Той се усмихва загадъчно и спокойно, пожар няма, предотвратен е, картофите се пържат, яйцата са готови, остава покривка, чаши за вино и прибори. Така е доволен от себе си, че последвалия водопад не може да го смути: "защо в този тиган, какво си счупил, къде е скрита котката, изхвърлил си любимата ми чаша, погледни ми шкафчетата на какво приличат..."
Мъжът-готвач усеща инстинктивно, представя си как и знае, че следващия път няма да бъде случаен, а рецидивист.