ХуЛите - Имало едно време.... първи епизод

Е това е един нов и чалнат поглед на една стара и народна приказка- "Златното момиче". Ако смятате, че това е една прекрасна приказка- четете, ако мразите приказките- заповядайте.
Без да имам каквито и да е претенции за качеството, приемам всякакви коментари и забележки.
Имало едно време....
Едно малко момиченце, което живеело с мащехата си , дъщеря и и баща си в столицата на света-София. Но бащата продавал евтини електронни уреди от врата на врата на най-пропадналите куповачи, а именно тези,живеещи в Ню Иорк. Не случаино това били наи-пропадналите куповачи. Ню Иорк бил едно от онези забравени от бога места където живеели само онези хора, които не могли да си позволят наема за картонен кашон (и то дори за онези картонени кашони, които се разпадат при първия дъжд). Та бащата бил винаги далеч от дома и мащехата се оказала и бог, и дявол за двете момичета. Мащехата заобичала завареното дете от мига, в които го видяла, а своето-намразила още повече. Бедното девоиче било работливо, но глуповато и носело само двойки у дома. Майката често, често получавала мейли от учителките на малката с неспирни оплаквания- софийските учители не се занимавали с нискоинтелигентни деца като нея, и не пропускала да изтъкне факта че гените на дъщеря и били като гените на покоиния и съпруг, а именно некачествени. Доведената дъщеря от друга страна била мързелива, но хитра. Тя постоянно отсъствала от училище, но вестите за това никога не стигали до мащехата. Къде с измама, къде със заплаха, къде с обещание тя успявалa да се измъкне и да изкрънка отсрочка за извиняване на отсъствията. Свободното си време тя прекарвала в купони, напивания и в напивания и купони. Мащехата постоянно я хвалела, защото не се навъртала вкъщи и никой не се оплаквал от нея.
На поредния купон "примерната " девоика препила повече от обикновено с долнопробна водка и се тръшнала в леглото за неопределен период от време. Мащехата като истинска грижовна родителка решила да се жертва и да отскочи до аптеката и да купи лимони за прочутата рецепта антимахморлук на владетелката на малкото царство, което представлявали софийските дискотеки. Пътят до аптеката обаче предлагал невероятен списък от опастности, простиращ се чак до небитието. Пред очите на мащехата се разкрили възможностите да бъде нападната от малолетни неркомани, изнасилена от незнайни злодеи или недай си боже безжизненото и тяло да изгние в някоя краипътна канавка. И изведнъж в главата и изникнало решение. "Защо да рискувам своя живот когато имам друг под ръка" помислила тя и мило се усмихнала на дъщеря си:
- Миличка, сестричката ти е много зле- извила тя миловидно гласа си- изтичай до аптеката да купиш от чудодеиния лек на госпожа Разкърши Задник Бе, моля те.
Момичето, нали било добродушно пък и глуповато, решило без да се замисля да помогне на сестра си. То прибрало грижливо GSM-ът си, пистолета си и нахлупило шлема на главата си, грабнало ключовете за мотора и излязло с бодра крачка.
След два часа изпълнени с монотонните, но не по малко гадни и непредвидими опастности, момиченцето стигнало до къщата на аптекарката. Тя била огромна и най- вече тъмна. Детето храбро почукало на врата и като никой не отворил я бутнало и влязло.
- Госпожо Лек За Всичко Цени Ниски, къде сте, удома ли сте?- повикало тихо то.
- Кой търси великата лечителка Лек За Всичко Цени Ниски?! -прокънтял Гласът из дълбините на къщата.
- Аз съм Чернокоска, дъщеря на Перхидролка от улицата на Отрязаната Глава, нали я знаете.
- От коя улица казваш? - прозвучал тъничък гласец от мрака срещу Чернокоска.
- Оф ами, ами как се казваше....ъ-ъ-ъ-ъ..Дундуков...май беше....- разколебано отвърнало девоичето. - Но всишки я наричат улицата на Отрязаната Глава.
- А, хубаво. И к'во искаш от мен...... ъ-ъ-ъ...всемогъщата?!
- Ами сестра ми е болна от махмурлук и.......
- А, лекът на госпожа Разкърши Задник Бе. Да но колко силно искаш ....... ъ-ъ-ъ такова де…… да го имаш?! Какво ще направиш за мен?!
- Ами каквото пожелаете......
- Ами имам някои задачи……
- Оф, да .....никога не боли да помогнеш!
- Да а...а...да .....Тъй като идваш с ......ъ.......поръчението на добрата си майка- знахарката се запънала- ......ъ ще ти окажа честта!! Така значи имам нужда от......ахъм как си с относителните науки? - гласчето звучало все по-близо и по-близо и по близо.
- Ами...
- Да много добре- прекъснало я мърморенето.- направо супер...така..Значи искам от теб да ми донесеш....някъде тука беше листчето.....абе тея нещица как изчезжат нали.... казвам ти беше ми в джоба....... - мърморенето продължило все по- близо докато Чернокоска осъзнала че то идва от шкафа пред нея, който неочаквано започнал да расте. Чернокоска си рекла, че много хора живеят много по-зле от тази жена, която си имаше хубав шкаф в хубава къща от ония дето някакси надвисват като си на верандата, чийто врати и стъпала скърцат задоволително при най- лекия натиск- несъмнено плод на часове грижлива работа с пълния антипод на маслото. " Ми да, много малко хора могат да си позволят толкова" помислила тя и се огледала докато слушала откъслечни звуци от борбата на бабата с ключалката на долапа. ( Ми как стават тия неща! В един момент си го държа и после.....ХА ...ама тая ключалка много заяжда бе!...Мама ме предупреждаваше....така става като се занимаваш със знахарство на свободна практика всекви ти се изтърсват...)
- АХА- с боен вик бабата- знахарка се изтърсила от шкафа- И така....а ето го илистчето.....значи ще ми трябват......ама коя е тая буква тука....- и бабката се навела напред. Така Чернокоска получила възможност за близка среща с лицето й.....,което било ухилина усърдно набръчкана физиономия с дълъг нос, който май си имал своя представа за положението на носа на човешкото лице, малки разтревожени очички, който по настоящем се взирали в прежълтяло и мърляво листче в още по- прежълтялата и мърлява ръка на билкарката.
- Трябват ми душата, вярата и истината........можеш ли да се справиш......дали не твърде много.....о да наистина е твърде ...........
- Никога не боли да помогнеш! - извикало детето и изхвърчало от къщата. Имало нещо в поглъщащият светлината и звука хол и гласа на бабата, с дразнещото си упорство да го запълни, което било непоносимо.
- Душата, истината и вярата....... къде ще намеря душа...- момиченцето не спирало да се пита докато краката му не го отвели до отговора на втората загадка. То стояло пред една църква. Църквата също се извисявало, но с онова подплатено от архитектите с повечко тухли и бетон право, с което се ползвало божието сдание навсякъде по света. Какво по- добро място да търсиш вярата от мястото, което се гради на нея. Момичето често минавало от утк, но никога на забелязвало леко избелялата фасада. То много доре знаело за тези места- промиващи мозъка свърталища на ненормални фанатични глупци без дом и друга работа освен да лентяистват. През годините, прекарани в училище ги били научили какво е вярата и момичето разбрало точно толкова колкото и всички останали- много дълги думи с много малко значение. Но вярата била някъде там, зад непристъпните стените на църквата.
Чернокоска побутнала високата врата и нахълтала готова за бой с главорези и лентяи.