ХуЛите - Циганин

Паоло Буци

Истинският живот може би представлява:
боядисани каруци,
коне буйни и кротки,пияни срещу вятъра
и хубави момичета,облечени в дрипи,
яденето под сурдинка на лагерния огън под звездите,

проблясващи откъси но света.
Ще се завърна в могъщия затвор,
където аз управлявам,
съм управляван
и освобождавам яростта си в името на младежки идеали
върху хиподрума на мечтите,мъртво сърце в мъртва нощ.
На някоя тъмна улица от просяците любов ще прося,
ще изплатя плътта си с ръка,която изглежда
проси, а не дава милостиня.
Моят път е
кошер катакомби,
където светлина не свети,а окото на един плъх.
Цигани,цигани,жив ме одерете,
изпечете ме върху плюнката ми
между два стълба.

Аз,бедният син на добрите обноски,
съм влюбен в бруталността.

оригинал
Gypsy
Paulo Buzzi
Real life,perhaps:
painted wagons,
horses wild and docile,drunk on the wind,
and pretty girls in tatters,
the furtive meal at a camp-fire under the stars,
gleaming passage of a world.
I shall return to the mighty prison
where I command,
am commanded,
and loose my rage for youthful ideals
on a race-track of dreams,dead heart in dead of night.
I shall beg
of the beggar for love on some dark street,
pay out my flesh with a hand that seemsg
to be asking,not giving alms.
My way is
a hive of catacombs
where no light gleams but the eye of the rat.
Gypsies,gypsies,skin me alive,roast me on your spit,
between two posts.

I,the impoverished son of civility,
in love with barbarity.