ХуЛите - От другата страна на реката

Хей, ти, там в далечината, застанал зад обления в светлина прозорец!
Не ме виждаш, зная. И аз виждам само силуета ти. Замислен, вгледан в празното на нощта. Знаеш ли, че ако загасиш лампите ще можеш да видиш града? Може би не искаш. Аз стоя до тъмния прозорец, тук от другата страна на реката. Гледам нощния град и хората в него, но никой не ме вижда... А ти си там, не виждаш никого, но и теб не те виждат. Хората тук са забързани... кой има време да погледне на горе и да те види толкова сам и замислен зад прозореца облян в светлина...
Нощта е моето време. Открадвам я от забързаните си делници при всеки удобен случай. Стоя тук до прозореца си и гледам нощния град как преминава пред очите ми. И мисля за неща, за които дните не ми дават да помисля.
Искаш ли да ти разкажа за небето на моето детство? Ще ти хареса...беше толкова синьо... Облаците се движеха някак си бавно и изглеждаха толкова величествени.
Тревата...никога не си виждал толкова красиво зелено! И накъдето и да се обърнеш планината те обгражда.... Не, не е клаустрофобично, повярвай ми, красиво е. Цветовете на планината...и те ще ти харесат! Неизброимите оттенаци на зелено в разпукващата се пролет...възраждащият се живот...новото начало... Прохладните сенки в лятото... Ако се вгледаш можеш да видиш рекичката, която се спуска по билото като тънка бяла лента... Есента... нямам думи да ти я опиша... Всички онези цветове... първият сняг, който покрива върха и бавно тръгва надло, за да прегърне полето и да обнови света...
Да, живота на вякъде е забързан, но там можеш да помиришеш промяната. Сезоните имат своя мирис в страната на моето детство. Можеш да помиришеш онзи първи сняг който докосва върха на планината... мирише на...чисто. И пролетта, с новия и живот. И лятото с неутолимата му жега. И есента с безкрайните и багри... Просто поеми дълбоко дъх...
Сега сме тук... ти зад твоя осветен прозорец, аз в тъмнината на стаята си...
Обръщаш се и потъваш в светлината...
Тръгваш ли? Навярно утре денят ти ще започне рано. Ще се гмурнеш в светлината и ще се затичаш по своето ежедневие. И утре вечер, когато многомилионният град се укроти под напора на ноща ще се срешнем пак тук... ще ти разкажа за себе си... за моя свят и за мечтите си. Някога думите ми може да стигнат до теб... После ще помълча и ще те слушам. Разкажи ми за живота си, за малките неща, които си проправят път и пробиват най-неочаквано по средата на "важен" разговор а още "по-важни" хора. Разкажи на ноща за първата ти целувка, за първата любов и първото разочарование и тя ще донесе думите ти до мен, също както носи моите до теб. И после ще ти кажа лека нощ. Ще ти пожелая красиви сънища. Ще се обърна и ще запаля лампата...
Хай, ти! Мой непознат приятелю! Защо си тъжен зад обляния в светлина прозорец? Знаеш ли, че ако загасиш лампата ще можеш да видиш нощния град? И ако се вгледаш от другата страна на реката ще можеш да ме видиш. Аз съм тук и слушам разказа ти.....