Излет

Автор: lusi
Дата: 18.07.2005 @ 09:17:45
Раздел: Други ...


Гъби, не ги познавам?!

Летен, огнено горещ, слънчев ден! Пътуваме за някъде, умислени, но не сами! С нас са три млади деца, три момичета радващи се и хвалещи живота. С младежите винаги е весело, винаги можеш да научиш нещо повече, нещо, за което ако си сам, може би никога няма да ти дойде на ум.
Колата се движи и прави резки движения наляво, надясно сякаш желае по някакъв начин да ни каже, че в това пътуване не сме само ние, но и тя има дял в този разказ. Добре, казвам и аз, ще включа и теб, защото, какво ще е пътуване на дълго растояние без нея, добре де, ще те спомена, айде сега, няма да се сърдим за нищо, а!
Децата, нищо не подозиращи за моята раздвоеност, радващи се на живота, споделящи своите съкровенни желания, как и какво биха направили от него.
Аз мечтая да обиколя света, казва едното и никога не бих живяла на село, както сега живея в град, ще избягам, най- близо в София или поне не бих живяла в България!
Защо ли, питам се аз, като виждам че моята раздвоеност, започва да се обединява с моето аз и се бунтуват, сякаш искат да кажат:
Аз съм сам, няма друг в тебе, няма, мълчи си там, никой теб не пита.
Тогава, нещото в мен прошепна и реших и аз да взема отношение към темата на моите мечти и съкровенни желания. Може би исках да наложа своето мнение на младите. Дали ще ме послушат, не знам, но нали аз съм раздвоена личност, а кой ли на днешното време слуша такива?
Шшшт, никой до сега не знае че съм такъв, нали няма да ме изкофтите, разчитам на вас!
Аз бих предпочел да живея в светия град, новия Ерусалим! Каза нещо от мен, като видя, че и децата са на същото мнение, то се зарадва, че не е само и че другите мислят като него!
Колата прави лек десен завой и спира, сякаш и друг път е идвала и спирала тук на средата на пътя за където сме тръгнали.
Добре, казвам си аз, щом ще спираш на средата на пътя, сигурно има защо, и слизам, като старателно отварям вратите на дамите, бъдещите госпожи.
Има ли някой да не е женен между вас, а!
Е, няма значение, няма да се изпитваме, нали!
Слизаме и влизаме в горичката. Добре е, че не сме сами, има и други хора, дошли да берат гъби и да ги предават, дори виждам коли дошли чак от Видин! Добре, казвам си аз, поне не оставяме колата сама, няма да скучае.
Момиченцата, също са решени да не скучаят и да не ходят сами и желаещи моето присъствие и напътствие, тръгват с мен.
Не знам как ми се доверяват?
Вие, нали не сте им казали нищо за моето раздвоение?
Е, щом тръгват с мен значи всичко е наред.
Гъби, кой ли ги познава?
Аз, не!
Е, тогава къде съм тръгнал, а на всичко отгоре и да давам съвети за това кой град да си изберат и в кой да живеят?
Ако не са отровни, добре, но ако са?
Значи, утре ще разбера!
Ако ви пиша писмо от светия град, това означава че са били отровни!
Но, засега ми няма нищо, което означава че може би не са!
Знам ли, някой казват че отровните гъби действат след 48 часа, когато вече е късно и когато, дори и да искаш да повърнеш, няма да е останало нищо от тях!
Така или иначе продължавам своя разказ, треперещ и мислещ за бъдещето си!
Гората е гъста, не дотам, че вътре да е тъмно и да няма нито една гъба.
Гъби, гъби много гъби, червени, кафяви почти като оригинала, късаш късаш с пълни шепи, береш, береш, не знам защо но като малко ги разбуташ и те леко посиняват, откъснеш ли им коренчето, те позеленяват!?
Ха, какво става?
Какви са тези гъби, да не би да са отровни?
Ей, добре че ги познавам!
Знам ли, може би, не ги?
Тогава раздвоението ми започва да се проявава и ми рече: Мисли за гъбите, погледни си ръцете.
Погледни на хората, виж ги отблизо!
Чакай, какво ми говориш, за какви хора ми приказваш, та ние сме сами в една гора!
Защото другите хора бяха заминали далеч, навътре в нея и ние не ги виждахме.
Какво да гледам в тях, хора като хора?
Посиняването стигащо до позеленяване, каза тихо раздвоението и ме остави сам да мисля!
Че какво да мисля за хората и да бъде свързано с едни толкова красиви гъби червенушки с дебел корен, който леко посинява когато е разбутан и позеленява много бързо, когато го откъснеш и да бъде свързано с хората?
Хм, нищо не ми идва на ум!
Ум ли казах?
Да, така каза, съгласи се моето раздвоение, като избърза и то да вземе отношение към темата.
Ум ли?
Това ми звучи познато, не си спомням къде за последен път съм го чувал?
Мисля си, дали това нещо го има в мен, може би го има в наченки, защото сега си спомних къде съм го чувал.
Значи, доколкото си спомням, хора огряни от любовта, дори нищо да не са направили и постигнали в живота си, на стари години, докоснали се от нея, вършат чудеса, достойни за човечеството!
Та, за умът става дума, при тях се използва само 3 или 4 процента.
Блазе им, моят сигурно доста си е починал защото мисля и вярвам и се надявам да се използва поне 0,03 или максимум 0,04 процента.
Но за какво ми е осталналата каша там в главата?
Кой я е поставил там?
Ще може ли някога изобщо да я използвам?
Много обичам кашите с бисквитки и мляко,
също така и попарките със сиренце, хляб и водица.
Дояжда ми се, като на малко дете.
Може би е време за закуска?
Мамо, какво ще ядем, има ли каша?
Ти сам си я направи, цяла нощ си пържил тези гъби и дори не си ги сложил в хладилника, обажда се тя!
Е, ще трябва, който си е надробил попарата, сам да си я сърба, разбирам аз и отивам да се храня.
От някъде бях дочул, че закуската трябва да е най-обилното ядене, въпреки общоприетото мнение за обяда.
Отивам да закусвам, надявам се да не попадна на отровна гъба!

Ето ме пак, значи до сега не съм попаднал на отровна гъба, значи пак съм жив, радвам се!
Но сега се сещам, че ходя на работа и днес също може би ще трябва да го сторя!
Радвам се на живота!
Обичам!
Летя!
Обичам те……!
Може би ще трябва да кацна за малко и надявам се гъбите да не са били много отровни, защото наистина ще трябва да ходя на работа, а там има толова мили хора, които желаят и търсят моята помощ!
Оставям ви до довечера и ви пожелавам и вие да летите през днешния ден!
Любовта дава сили и крилата, колкото и да са големи, когато човек е влюбен, за него тежината им не се усеща!

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=31147