ХуЛите

На себе си...

Деня ме затваря в тъмнина...
Безкрайно дълга сълза...
Необозримо далечна зора...
Безпомощно тиха душа...
Наранена и самотна...
Като птица със отрязани криле!

Бяла и никога невинна...
Кротка и никога добра...
Грешница от отчаяни желания...
Недокосната и нежна душа...
Като прозрачна сянка!

Непростимо далечна...
Вещица в кладата на душата ми...
Ненужна и безидейна...
Като юлски сняг!

Замръзнала в тишина...
Недокосната и не приласкана...
Като януарска роза!

Винаги съществуващо...
Аз!