ХуЛите - Нераздадена

Соковете на черешата се стичат
по стеблото й, по клони недостигнати.
Плодове невкусени и необичани
гаснат, натежали от горчиви истини.
Соковете се завръщат пак при корена,
че напразно сбираха слънца и сладост
да напълнят шепи, устни, спомени
със живот, любов и споделена радост.
Алчният стопанин на черешета
я оварди от ръце и жадни птици.
Тържествува - вече цялата е негова!
А не я достига, просто - ничия!

Кръговратът ще повтори може би
този ритуал - ненужно зреене.
Все по-сладка, все по-невъзможна
зад оградата черешата старее…