ХуЛите - Маски от кух благодат

Когато почувстваш у себе си мъка
от бледия поглед пред острия плет,
оголени стълбове с блянове следват те
с табела "Опасност от болка" зад теб.

Когато си стъпал на стълбище в края му
и знаеш че всичко надолу е пусто,
поглеждаш към хълмове отзад недостигнати
и мяркат се сенките следващи пътя ти.

Когато застанал си редом до другите,
с немощ пълзейки по твойте нозе -
одърпани, смачкани, в низост подтиснати,
завличат те в свойте безброй светове.

Когато дочуеш дете да заплаче
и твоята милост крещи от безсилие,
ти спомняш деня от спонтанното вричане
в обич - отдушник на много самотници.

Когато извръщаш глава в отрицание
от онзи дрогиран слепец омрързен
Не знаеш ли?! - Ти не си пътник за рая!
не знаеш...натам е осеяно с нищото...

Когато на дявола биваш мишената
и криеш се в бездната силно задъхано,
съзнаваш ли ти че ще бягаш до скъсване
И твойто спасение е да паднеш в ръцете му?

Останаха маски от кух благодат
прикриващи твойто лице деградирало;
Когато у себе си скриваш тез истини,
забити в сърцето, те жилят безкръвно.

И твоя животец преследван от вярата,
че утрото идва в любов необвързана
изстива по-малко и в края изчерпва се;
самотно превръща се в капка застинала.

А редом със другите трудиш се пъргаво;
всеки във себе си скрил самотата си,
Безпомощен плачеш закрил с длан лицето си,
спасение шепнеш, а бавно умираш си.

Но пак продължаваш деня си щастлив;
изтръгваш си тайните - за теб са трънаци
И движиш се в свойто омайно течение -
измамна химера за смислени планове.

И цялата сивост в листата изписана
от болните тайнствени бесни ръце
безспорно дефектни повръщащи ужаси
изстиват накрая - погиват и те.