ХуЛите - Имаше едно лято...

Вятър тихо се рови сред треви избуели,
с полъх горещ шепне песни безкрайни.
Жега. Въздуха диво и страстно трепери.
Ярко слънце потъва в човешките тайни.

Цветята къпят своя чар в светлината,
нежно тяло разкършват зелени тревици.
Със сребристите рибки флиртува реката
и се къдри, и пени, и свива пестници.

Под незнайните стъпки на пътник далечен
мека пръст с влажни устни объл камък целува.
И потъват очите в зелено. Спомен вечен
колко пъти от тогава всичко в мене вълнува!

А небето е синьо, светло, мокро, безкрайно
и с лъчите си слънцето гали нежно косите ми.
Сред тревите зелени, в листи шума потайно
скрита обич плува с ярък пламък в очите ми.