ХуЛите - Джони Бидето

Няма да казвам името си, защото съм шеф на много голяма и известна корпорация, а физиологичната история, която искам да ви разкажа, не ме представя в светлина, достойна за моя имидж на проспериращ бизнесмен.

...
От години поне веднъж на месец си правя кратка почивка от служебните грижи, като пътувам извън града с кола под наем и с дрехи на търговски агент, за да не бия на очи. Такова самотно и скришно препускане из пътищата на щата ми се отразява по-добре, отколкото семейните уикенди с приятели, барбекю и бира на корем.
В един от тези дни пътувах часове наред. Пикаеше ми се зверски. За лош късмет не срещах ни чушки, ни дърво, ни дявол, ни най-вече някой шибан храст!
Още от километри забелязах от дясната страна на пътя началото на една малка горичка. Без да гася двигателя, изскочих от колата и разкопчавайки ципа, хукнах в гората. Почти започнах да пикая, когато го видях. Един старец с вид на клошар, клекнал със смъкнати гащи по голяма нужда, мачкаше парче вестник в ръцете си. Точно в мига, когато погледите ни се срещнаха, той се изплю върху хартията и се зае да си бърши дупето. Нямах време да се скрия от него и затова само с погнуса се завъртях леко настрани.
- Учуден си, човече, че си бърша гъза с мокра хартия, нали? -
заговори ме той и наистина позна моето удивление, повече от неговия похват, отколкото че изобщо да го виждах точно сега и точно на това място, където безумно случайно намерих да изпразня препълнения си, готов да се пръсне пикочен мехур.
Не му отговорих, а продължих да си пикая.
- Въпреки явното ти пренебрежение, амиго, ще ти дам един съвет! - Продължи своя монолог бърсачът. - Винаги дръж дупето си чисто, момче! Човек никога не знае, кога ще му бръкнат в гъза! Да не те е срам за лайната по ануса, измивай го с топла вода от бидето! А ако нямаш под ръка такова, то поне с вода от бутилка или с наплюта хартия, както мене сега. И не се гнуси от изпражненията си. Ти си ги произвел - ти си се оправяй с тях подобаващо. Може да нямаш под ръка ножици, за да си подрежеш ноктите или косата, може би не си успял да си напазариш нещо от Армани, но ако пътните полицаи те подберат изпаднал в някоя беда, то по чистия ти анус ще се усъмнят, че си отрепка!
Изтърсвайки пишката си от последните капки урина, за миг се зачудих за смисъла на съвета на "Джони Бидето", както го кръстих на секундата.
- Да бе, да бе! Всички американски полицаи са изкарали курсове по проктология и работят върху научния трактат: "Американският гъз - най-чистият гъз в света!" - изпрасках му една крива усмивка, закопчавайки ципа на дънките си, но той се направи, че не ме е чул.
- Особено, ако си сюргюнясъл или пък те е налегнал някакъв друг лайнян болест от рода на дизентерията или лакомията по мазни кюйрюци. Хората уважават сълзите, били те от радост или скръб, полагат невероятни усилия за слюнката и сополите си, но се претесняват от лайната си, щото миришели лошо! Че всичко ли, което плюскаме, мирише на френски парфюм, а?
Не можех да си обясня защо стоя в този крайпътен кенеф на открито и слушам тъпотиите на някакъв тотално изкукуригал дрискач, а той продължаваше и продължаваше да ми пълни главата с неговата гъзофилна философия.
- А спермата? Я питай някоя свиркаджийка дали има вкус на ананас? Добре е да станеш фен на дупето си така, както обичаш лицето си, да кажем. Нали го бръснеш? Мажеш го с афтършейвове, балсами и кремове против бръчки, нали? А задника си що го пренебрегваш?
- Не го пренебрегвам! - апострофирах го с рязък тон, но само
предизвиках ехидство от негова страна:
- Ами! И кво правиш за него? Нищо!!! Чакаш хемороиди да
хване, че чак тогава да го квасиш в билкови отвари и да го цапотиш с всякакви мехлеми? - Завърши своите безплатни хигиенични наставления съветникът по анусната чистота.
Тръгнах към колата, но се обърнах да се сбогувам с този дърт маниак. До мене обаче нямаше никой! Нито жива душа, нито жив задник! Само санитарна мистерия!
Облекчено въздъхнах, седнах зад волана и потеглих. Реших да не спирам повече да пикая, та дори да ми се пръсне мехурът - току виж в някой храст се е скрила някоя дърта фенка на п-тки и ме дебне да ми напълни ушите с липсата на загрижеността ми и към този човешки орган! Откъде ще й го взема? Поне засега не смятам да се подлагам на транссексуална операция.
Пътувайки без посока, с все сила се пробвах да прогоня спомените си за срещата с Джони Бидето, този патологичен радетел за здравословен еталон на човешкото дупе или просто дупеман. Не успявах.
Наложи се да спра заради катаджийски кордон. Отпред на пътя екипите на пожарната и на бърза помощ приключваха работата си - две леки коли се бяха целунали здравата с челен удар. Изпуших две цигари и обърнах назад. "Нещо отдавна не съм ходил при доктор Крейн да навра в очилата му своите застаряващи хемороиди."