ХуЛите - Поеми в проза III

Ученикът

Оскар Уайлд

Когато Нарцис умрял, езерцето на неговото удоволствие се превърнало от шепа сладка вода в шепа солени сълзи. И Oреадите идвали плачейки през горите, за да попеят на езерцето и да го утешат.

И когато те видели, че езерцето се е превърнало от шепа сладка вода в шепа солени сълзи, те разпуснали своите дълги зелени коси,заплакали над езерцето и казали, "Не е чудно, че ти така тъжиш за Нарцис, той беше толкова красив."

"Но беше ли Нарцис красив?",попитало езерцето.

"Кой би могъл да знае това по-добре от теб?", отговорили Ореадите. " Нас той винаги отминаваше, той търсеше само теб, лежеше на бреговете ти и гледаше надолу към теб и в огледалото на твоите води той оглеждаше своята красота."

Езерцето отговорило, "Аз обичах Нацис, защото когато той лежеше на бреговете ми и гледаше надолу към мен, аз виждах в огледалото на неговите очи моята собствена красота."