ХуЛите - Тъй както

И аз раста като мишена
в полуурбанистичен плен.
Посред ливадите заченат,
във градска болница роден.

И в самотата на трамвая,
и в шепота на млада ръж
аз трябва сам да осъзная
какво е всъщност да си мъж.

Да скъсам сладките вериги
от свобода и суета.
Да работя - над струг, над книга -
да съм наясно със света.

И ако с глас апотеозен
ме призове Балканът стар,
да мога да умра. Без поза.
Тъй както впрочем съм живял.