ХуЛите - Обувките и часовниковият механизъм

Има кръв по обувките,
толкова дълго лъскани
със парцала, непотребен за друго
(не му казва парцал, нито душа,
само минало, служещо за гланциране
на прецизното настояще)
вечер грижливо поставя ги
върху възглавката,
под главата си,
вместо ръцете й

...ръцете й, белите лилии,
сплитащи слънчеви пръски
и звънки, струящи лъчи
ръцете й, сал под главата му,
плуващ по разлюляното езеро
на развълнувания й глас,
унасящ го
все по-томително,
отнасящ го
все по-далеко
и все по-далеко...

Огледалото се обръщаше
той бе удавник,
а очите на рибите знаеха
ВСИЧКО
тя
е владетелка
на удавник
в една само дума
на болящо красив,
невъзможен,
лъжлив неин свят

Счупи на остри парчета
арфата на гласа й
перлите на сълзите,
капещи без звук
нажежено
го разяриха
и
побягна

задълго

Има кръв по обувките,
толкова дълго ги лъска,
чак до шлифоване
със парцала, непотребен за друго
в празнината отляво
уютно
цъка прецизният механизъм
той не разбира
откъде тази тревожност
за закъснение
обича часовници,
и механизми,
швейцарската точност
и... това постоянство
на кръвта
по любимите си обувки