ХуЛите - Монолог на една непринцеса

Когато е любов,
ще проличи.
Дори и без кристалната пантофка.
Сега, обаче,
търся оня принц,
който повреди балната ми рокля.
Който поиска да го извиня,
защото
беше ми откъснал цвете,
макар да знае:
крехките цветя
увяхват
и се скършват неусетно.
В ръцете му не блесна диамант,
не ми предложи царство,
нито огън,
а слепия прегърбен музикант
изплака думите,
които аз не можех…
И исках сто години да заспя –
да се стопи
проклетата обида.
Вретено,
ябълка
стоглавата ламя -
какво не пробвах,
за да си отидеш -
целувах жаби,
грахови зърна
събуждаха ме върху сто постели,
ръцете ми
копривени стъбла
превръщаха във захарни дантели,
ловци и вълци,
диви зверове,
отвари, билки…

Толкова години!

Не знам дали успя да разбереш,
но вече,
сякаш че ми попремина.

Магарешката кожа тихо спи.
А с нея спят
и грижи, и преструвки.
Когато е любов.
И оня принц
със чифт износени,
изтъркани обувки.