ХуЛите - И ехото отеква надалече

Замира слънце в залезния праг,
кълни луната кървавочервена,
отива си с очи склопени
денят в небесен саркофаг.

Приижда нощ, земята леденее,
свистят шрапнелите освирепели,
тревожна бежанска вълна се стели,
всемирът даже онемял е.

Вятър, огнен, сипе със жарава,
надеждата безпътна на перона
под нокъта на Господ плаче,

но сякаш тази зимна нощ запява:
„Велик е войнът в гибел за Родина!”
И ехото отеква надалече!