ХуЛите - Когато

Когато всичко свърши - ще полетя -
ефирна, безметежна, пречистена душа,
готова да забравя и болка, и вина
и да загърбя всеки хвърлен камък
и всяка хула след блудната жена,
невинна чиста като утринна роса.

Светът мостовете си срутва, погребва
сам и неродените си собствени деца.
Безкраят ще достигне своя край,
а в чашата бездънна виното удавило е истината.
Край нямат ръчкащите кладата и вечна е,
щом алчността и глупостта са безконечни.

О, простота! И в Ада нека да горя, но да горя
макар с овъ̀глени крила, а не в агония да тлея
в пепелта! Душата за летене е родена
и цял живот петимна е за свобода,
преражда се "Свободен съм" да изкрещи,
когато най е наранена и нечовешки я боли.