ХуЛите - Ела…

Ела и да обесим самотата
с изплетено въже от споделеност,
ела да си ми, ти, попътен вятър,
да напиша стих като Есенин.

Ела, ела, недей ме подминава,
на музата е всичко позволено,
не ми е нужна преходната слава,
а изгрева красив на утро синьо.

Ела, ела, недей ме подминава,
в незгодите ми шепне твойта сила,
роден е смъртният, за да прощава,
грешният да е със черна стигма.

Ела, ела, във мисълта ми будна,
Ерато да си ми с перо във нея,
на хулите проклети съм обръгнал,
ела любимата си да възпея.

С теб искам да сме си потребни,
без тебе сякаш съм във бездна,
без перото ти съм, Музо, беден,
душата ми е някак празна!