ХуЛите - Момичето зад щанда (с книги)

`Весели празници!` Аз се стъписах.
Спрях се засрамен, обърнах глава.
`Мойте обноски къде са, какви са?` -
тъй се терзаех аз не на шега.

`Весели празници!` казах накрая.
После закрачих усмихнат напред.
Ето, умът ми, дори без да зная,
с празнични мисли бе мигом обзет.

Колко ли струва в деня си загрижен
някой усмивка на друг да дари?
Ето - момиче зад щанда си книжен
с милия поздрав деня озари.