ХуЛите - Натрупани мълчания крещят

Натрупани мълчания крещят,
стаени в своята излишност,
със съвест чиста нищя този свят,
но що ли и за тях да пиша.

Годините - свидетелят ми ням,
послушно миговете питат -
дали и занапред ще бъде блян
от моя залък да опитам?

Оголила зъби́те си без свян
тя ръфа без пощада алчно,
добър вечер, ад презрян -
съдбицо, ти, на клет идалго!

Вкуса ти, орис, знам-тъй лют,
както и на истината свята,
аз няма как да бъда друг,
знам на неудобния цената!