ХуЛите - Господ наесен

А Господ сигурно наесен е дете,
защото есента е детска стая.
Във нея Той отказва да расте
и с топчета от кестен си играе.

Шептящият Му балдахин от клен
на сънища пастелни е привикнал.
Пижамата Му е с щастлив десен
на наедрели, достолепни тикви.

Мъглите са завесите на Бог.
През тях лъчите укротени светят.
Килим от листопад дълбок
си прави Той и пада в цветовете.

Със благ нюанс на дюлев конфитюр
предзимно боядисва светлината.
Липата люшва – слънчев абажур –
и после попилява й сърцата.

Играе на сладкарски дюкян
с петмез и захаросани бадеми,
с рачел, с канела и със марципан.
Витрината – от сън и старо време.

А Господ сигурно наесен е старик
и темето Му бавно олисява.
Налива от очукан кафеник
кафе със смътен привкус на забрава…

Измисля като за последно този ден
и ябълка във джоба скрива обла.
Усмихва се, въздиша уморен.
Въздишката Му – снегоносен облак…

25.10.2013