ХуЛите - Сухото дърво

Сред празника зелен на свойте братя
е много тъжно сухото дърво.
Докоснах го с ръка и го погалих,
и песен своя даже му запях.
А песента ми се превърна
в листа потрепващи на вятъра.
И песента ми
прихвана слънцето, и окачи го,
да бъде плод узрял сред клоните –
полегна после
като хладна сянка в буйната трева
при ствола на дървото;
превърна се в бълбукащ извор
под корените му дебели.
И оживя дървото,
макар за кратко –
поне във песента ми оживя.