ХуЛите - Черната вдовица (като паякът с това име, отровен)

Тя седеше пред огледалото в разкошната си спалня.
Видя застинало, безизразно, дори зловещо лице. А очите... очите бяха смразяващи, безмилостни. Този поглед виждаше само тя. Това лице нямаше нищо общо с прасковената, копринена кожа, невинните сини очи и красивата усмивка на 18 годишната Ана.
Десетгодишният брак с доктора помете всичко красиво и добро в нея. Да-а, беше повехнала, но за всеки влак си има пътници. Тя ще избере каквото И трябва. Няма да е трудно- мъжете са толкова предсказуеми и лесни за манипулиране! Дори
мисли, че вече го е намерила. Ако си изиграе добре картите...а те вече бяха раздадени.

Убеди го да продаде двете коли и недвижим имот.
Убеди го, че банките не са надеждни за парите му.
Беше лесно- алкохолът и неудачите с жените го правеха като
пластелин в ръцете ѝ.
В един прекрасен, но не и за него , ден той откри, че парите
са изчезнали. Тя гледаше палитрата от бурни емоции. Напрежението достигна апогея си и от устата му изхвръкна " ще се
самоубия". Също както гледаше как съпругът ѝ се гърчеше
от болка, от устата му блика кръв, а очите му я молят да по-
вика помощ. Но тя стоеше спокойна, безучастна и ... чакаше края му. Към този тук обезумял мъж тя прояви снизхождение и го посъветва да се лекува- в психиатрия.
Той наистина се самоуби. В къщата намериха само малко пари.

Тя живееше в апартамента на майка си- голям, в центъра. За
два дни майка ѝ почина- неизвестно от какво, не успяла да
повика лекар, казваше тя. От старост сигурно...
Вдовицата лежеше във ваната с ароматични соли, наслаждавайки се на всеки миг от прекрасния си живот- разкошно обзаведен апартамент в центъра, вила край морето, екскурзия в Париж... Нейното мило момче, което толкова прилича на
нея като млада се оказа на висота. Бяха достойни един за
друг съмишленици и съюзници. Е, доста бе пребледнял и разтреперан като видя онзи нещастник да виси на въжето, но
простено му е, не е преминал през нейната школа.
През вратата се промуши техният любимец- кученце, но не
какво да е, а като на Елизабет Тейлър! Какво повече може
да иска човек. Макар че... май ще трябва да смени тези картини в хола, не подхождат на новите мебели.
Всеки юрист би казал - престъпление de iure няма, а de facto?
Какво да се прави- corpus delicti (няма очевидни улики).