ХуЛите - Цветя

Пътеката си сякаш извървявам и все се взирам долу към пръстта...
прегърнала е толкова животи и все цъфтят там живите цветя.
Задъхвам се и крача в изнемога ....Не! Няма връщане назад.
Готова съм и в тръни.. да пребродя....да спра за миг.. пред бащиния праг.

Ще вляза тихо...ще се вслушам...ще ме погали майчината длан....
Гласът и нежен .. като струна.....ще ме упойва дълго като чан.
Ще се намери място и за мен в пръстта...нали от кал сме сътворени всички..
Ще се превърнем пак отново във цветя и ще летим на воля като птички.

И нека всеки да разпръсква доброта...та в тоз живот....то друго не остава.
И нека в грижа.. мир любов и топлота.. по- лесно дните ни се нижат.
Та тук... за мъничко .. поспрели сме....Кому е нужно да си тровиме кръвта????
Какво делиме????? Голи ний се раждаме....голи ще си идем от света.