ХуЛите - за учениците

Дадох безброй имена на истината
нарекох я с дните на лятото и часовете на зимата
с възвишенията на любовта си

Тя идваше по преките пътища
без намерение да ми разказва притчи

Не чукаше на вратата
удряше с юмрук по гърдите ми
хвърляше в гърлото ми острите си залци
и дълго не можех да изкашлям ехото им

Виното ѝ не си подхождаше
с бързото хранене на века

Гледай – казваше
и ме оставяше да прохождам
с патериците на последната си надежда

Гледах как се отдалечава в полето
а от ръкавите на нейната печал
излитаха метални птици

никнеха гъби и огънят – тази дяволска котка
остреше ноктите си във вятъра

Гледах
гневът не беше тя
войната не беше тя

Дадохме безброй имена на истината
а забравихме онова, с което отваря вратата ни
и изрича Пътя – мир, мир вам