ХуЛите

Нощта бе глуха, с клепнало ухо,
задъхано ловджийско куче.
Луната - завъртяна в колело,
око ѝ беше. Тежък случай.
Нощта ловуваше и в полусън
усещах как изкарва от килера
безбройните ми скелети навън
и ги подрежда в мрака черен.
А аз се смеех "ха-ха-ха!"
Каква забавна върволица!
Обяздвах коня на страха,
със скелетите пишех стихове.
Нощта премрежваше око,
изглеждаше неземно мила
и (оглушала от любов)
в душата ми се беше свила.
И станах цялата луна,
око на всички земни нощи.
Прегърнах призори съня
и скелетите. Скъпи гости.