ХуЛите - Опитомен огън

Светулките - летни сирачета
се крият под гущеровата сянка
на сърцето ми,
а тревата е тихият товар на мрака,
който не достига до небето.

Опълчих се на шепнещата прохлада
на душата ти
и опровергах тъмата,
горяща вътре с крехък кикот.
И дъждът от щурци даже не чух,
защото хубавото е незабележимо,
а лошото - така оголено и паметливо.

Мило мое мрачище,
всичко твое обожавам.
Макар и да съм опитомен огън,
ти ме обичаш точно такава.