ХуЛите - Не затваряй онази врата

Недей си тръгва никога от мен.
Мълчанието ти е многолико.
Щом плъзне в самотата дъх студен,
аз зная, че нататък няма никой.

Чия ли болчица да подслоня,
от хляба си за него да откъсна? –
да му покажа пътя към съня,
дори за двама ни да бъде късно.

Не искам да отглеждам студ и страх.
И, моля те, не се превръщай в скитник.
След нас остава шепа звезден прах.
За другото – не смея и да питам.