Балада за изгубената пътека

Автор: yotovava
Дата: 13.05.2024 @ 17:03:57
Раздел: Поезия


Натежаха нивята от дъжд и от златни осили.
И земята, изпръхнала, млади жетвари сънува.
Но селцето е мъртво и сенки край пантите гнили
чакат добите късни над покрива, за да изплуват.

Скърцат порти изметнати – никой край тях не минава,
и на – жадни за думи, ченгели виси тишината.
Подивелите котки се втренчват в луна пепелява.
Там ли някъде мене ме има – сълза непролята?

Вероятно съм нишка в цедилника шарен на баба
и – додето тя меси най-сладката содена питка,
сред чимшира се сгушвам и зная, че плача от слабост,
щом отдавна забравих на гроб как редят се молитви.

Мили Боже, мълчѝ и дори не изричай присъда!
Много лесно светът ме примами по друми коварни.
Ако нямаш побратим, твой спътник желая да бъда.
Накъде си потеглил, не питам – защото ти вярвам.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=203333