Литературата за деца и младежи (юноши) между селото и града – аспекти и съпостав

Автор: LATINKA-ZLATNA
Дата: 02.04.2024 @ 09:49:10
Раздел: Други ...


Литературата е разпределена на художествена и отраслова, тоест от всички отрасли на знанието. Художествената литература е разпределена за деца и юноши и за възрастни.
Литературата за деца и юноши пък е разделена на три възрастови групи –за най-малки деца до 6 годишна възраст, за по-големите деца, които са от първи до четвърти клас, както и от пети клас до по-горните класове.
Както в библиотеките в града, така и в читалищата в селата, българската и чуждата художествена литература са подредени по азбучен ред. За по-малките възрастови групи българските и чуждите писатели са събрани на едно място, за да могат децата, които посещават библиотеките да знаят къде могат да намерят това, което желаят. А за пети клас и по-горните класове книгите също са подредени по начин, който да е по-лесен и по-бърз за намиране. В библиотеките има и постоянно изложби с нови книги.
Най-четените книги за деца и юноши от български автори са на: Ангел Каралийчев, Ран Босилек, Мая Дългъчева, Николай Райнов, Емилиян Станев, Валери Петров, Елин Пелин, българските митове и легенди, разказите на Йордан Йовков и др., а така също се четат книги от чуждите автори Стефани Бърджес, Дейвид Уолямс, Анди Грифитс, Анна Руе и др.
Децата преди всичко четат най-много през лятото, тъй като трябва да прочетат задължителната си литература, дадена им от училището, и тогава започват да се запознават и с други книги от български и чужди автори в зависимост от интереса, който имат, както и от нещата, които ги интересуват.
Така е и при младежите. Има деца, които са по-напреднали и ерудирани и търсят да четат литературата на по-големите възрасти, но пък има и много амбициозни родители, които карат децата си да четат литература, която не е за тяхната възрастова група, като например дете от седми клас да чете любовни романи, а пък не е минало в четене на приказки, стихчета, кратки и дълги разкази, (задължителната литература, дадена им от училище), която е много важна за неговото израстване и изграждане на нравствените му ценности.
По книжарниците в градовете може да се намери колекцията за деца и юноши „Златно перо“ от българските класици Елин Пелин, Ран Босилек, Ангел Каралийчев и др., която е много ценна както за децата, така и за юношите. В книжките има илюстрации, които пренасят читателя в чудния свят на незабравимите герои, но тези книги също така присъстват както в градските, така и в селските библиотеки.
Във всяко едно село, ако не е обезлюдено, има читалище. Те имат специални програми, чрез които получават пари от други източници, а така също общините и кметствата поддържат читалищните библиотеки, тъй като там има и много самодейни и певчески състави и др., които пък поддържат традициите на района, в който живеят, за разлика от библиотеките в окръжните градове, които получават средствата си за поддръжка от Министерството на културата. Библиотеките участват също така и в проект „Нови книги”. На тези, които го спечелят, им се дават пари за закупуване на нови книги. Благодарение и на тези пари, които се отпускат от фонд „Нови книги”, библиотеките попълват фондовете от всички отрасли както за деца и юноши, така и за възрастни. Библиотеките и читалищата и в градовете, и в селата са функциониращи. Всъщност във всяка една библиотека от едно време си ги има книгите от стария фонд, като се обработват и комплектуват само новополучените книги от нови автори.
Четейки от детска възраст, децата свикват с книгата. Научавайки буквите и техниката за четене в първи клас, те вече имат самочувствие, че знаят всички букви; че могат да четат. Тогава те трябва да получат тласък и от училището, в което учат, и от родителите си, и от библиотека, която посещават, за да придобият увереност, че те вече могат и знаят да четат. Така те ще усетят удоволствието от четенето и това удоволствие ще продължи и занапред.
По информация от различни библиотеки най-четящите деца са от първи до четвърти клас. В пети клас приоритетите им сякаш се променят, тъй като родителите и учителите ги натискат да четат повече учебния си материал, за да имат добра подготовка в училище. Но тези, които вече имат създаден траен навик и са усетили удоволствието от четенето на художествена литература, продължават да са активни в библиотеките. И пак по информация, която получих от няколко библиотеки, в последно време се наблюдават активни млади семейства, които посещават тези учреждения, вземат книжки за децата си и ги носят вкъщи, за да им ги четат. Не всички родители са такива, но все още има и добри изключения, което е много похвално. Това според мен е много важно, защото четенето тръгва от семейството, от примера, който се дава в къщи, от начина, по който се държат родителите. А те, децата, копират това, което виждат. Трябва да се възпитават полезни навици и желания в тях, а именно да четат и обичат книгите.
В началните класове не се пишат оценки и ученикът не се оставя да повтаря, а когато започне неговото обучение в пети клас, той трябва да може да разказва. А как ще разкаже материала, ако не се е научил да чете, още по-малко да разбира прочетеното. И много малко родители се замислят върху това какво падение очаква децата им занапред, ако ги оставят да стоят далече от книгата.
С навлизането на технологиите всяко едно дете вече има телефон и във всяка свободна минута очите му са вторачени в него. Там не се изисква усилието за представата, затова подрастващите се превръщат в пасивни получатели на информация. Освен това децата, които са крайно зависими от компютрите, телефоните, лаптопите и телевизорите, когато четат голям текст на екрана на телефона си, го правят избирателно, като прочитат първите няколко реда, после малко по средата, след това спускат погледа си надолу, и ако не им хареса, го отхвърлят. Тогава издателите започват да отпечатват такива книги, които на външен вид са дебели, обаче вътре са с няколко реда и карикатури. За някои деца тези книжки са по-желани, защото, прочитайки такава книжка, детето добива самочувствие, че е прочело дебела книга. Така става с книгата „Дневникът на един Дръндьо” от Джеф Кини. Някои деца я харесват, други я отхвърлят и въобще не я предпочитат. Тоест има читатели, които предпочитат книжки комикси. Те са по-скоро мързеливи, някак си нямат търпение да прочетат цялата история. Това е така, защото, когато детето повече чете от телефона, четенето му от книжка става по-трудно. Докато четейки една традиционна книга на хартиен носител, било приказка, разказ, или каквото и да е, детето става активен читател; то вижда картината и обстановката. Тогава се получава мост между автора и читателя, и освен че учи нови думи, то развива въображението си. Докато в телефона детето получава всичко наготово. И пак ще кажа, че всичко зависи от семейството.
Децата, на които родителите са много заети, или разделени, които не са свръхобгрижвани, се чувстват самотни, и те, грабвайки книгата, всъщност се пренасят в друг свят. Те си търсят начин да си запълнят празнините с четене. Това също е много важно да се знае. Има най-различни деца и юноши, и може би животът, който те живеят, определя начина на мислене и това, дали те имат интерес към четенето и към различната литература. От самия им начин на живот някои от тях просто са поставени при такива условия, че сами трябва да оцеляват, да се нагаждат според обстоятелствата и да намират път към книгата и четенето.
Книгата е прозорец към света, светлина и опит. В нея не всичко е измислено, не всичко е фантастика. Тя е и история. В нея можеш да видиш и илюстрацията, и епохата, цветовете, начина, по който е рисувана дадена картина, езика, стила и др. Четейки я, разбираш за различни съдби и герои, от тях извличаш житейски опит, който в даден момент да ти послужи в житейския път. Някои се учат от собствените си грешки, но мъдрият човек, за да не му се случват, се учи от грешките на другите.

Благодарение на книжния носител литературата остава във вековете.

Латинка Златна
Ловеч, България
21.12.2023 г.

п.п. Драги приятели, по покана на Института за наука, култура и изкуство в гр. Скопие, Р. С. Македония и със съдействието на Министерството на образованието и науката на Р.С. Македония, на 21.12.2023 година, участвах в Международната научна онлайн конференция на следната тема: „Съвременното (модерното) и традиционното от най-нови литературни произведения у нас и в чужбина.”
На нея присъстваха автори от Босна и Херцеговина, Р.С. Македония, Република Сърбия, България и др.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=203153