ХуЛите - Пролет 5

Допърха пролетта
до родното ми село,
където неколцина помнят,
че още там живеят хора.
Допърха пролетта с крила зелени
и възцари се в нашето двухълмие,
където първи стръкчета коприва
изпробват топлината
на синкавия бистър въздух.
Тук, на високото,
събира светлината в шепи селото,
сред тишината на всемира.
Там, кравата нагазила
в прохождаща зеленина,
набола на рогата си дъха на зимата,
на бялата последна пряспа сняг,
прогонва я завинаги
с дрънчащата си хлопка.
А вятърът-художник млад
размахал четката небрежно
опитва да рисува със зелено
по клоните на още спящите дървета.
От белотата зимна няма вече помен –
удавила се казват в бързата вода
на вчерашния ден.
А в днешния,
звъни камбаната зелена