ХуЛите - Интервю в небето

... навярно за въпроси се отвори
нощес над мен бездънното небе –
дали е жива бабката ми горе,
и пали ли си вехтото кюмбе,

и дядо Станко вади ли на пруста
пунгията си с благия тютюн,
съседката, чиято бяла фуста
нахълтва в моя сън като тайфун,

учителката, дето ме научи
в букварчето да сричам и чета,
дали ще милна вярното ми куче,
вървяло с мен до края на света,

приятелите пак ли са на маса,
девойките ми припкат ли в роса,
когато някой ден при тях довтасам,
връв чирози и хляб да занеса,

там, само там ще дишам до насита –
по-тих дори от богомолец в храм...
Аз цял живот се будя – и все питам,
и цял живот си отговарям сам.