... и Бог създаде поета
Автор: mirei Дата: 24.09.2023 @ 15:35:49 Раздел: Поезия
Един ден, надвечер,
стигнахме мястото,
наречено Дума
Разтоварихме магаретата
и накладохме огън, за да видим лицата си
(не чрез огъня, чрез думата)
Нощувахме на завет в сърцето ѝ,
а сънищата ни стъпваха на пръсти наоколо
и превръщаха езерата в люлки на кристалното ѝ ехо
На сутринта знаехме –
нямаме ни семе, ни плуг,
само тази дума под езика си
Някои казаха – злато е,
и хлевоустите побързаха да накичат
езика си с нея
Други казаха – камък е,
и замеряха с нея чуждите прозорци,
а после се криеха като деца в тъмното
Така заживяхме с думата –
без да я разберем и без да я прегърнем истински,
въздигахме я и я поругавахме
Искахме да е котва в безпътицата ни,
а пуснахме всичките ѝ животни в нас
и гледахме как се ръфат едно друго
Тогава някои се отрекоха
(не от думата, от себе си)
Отбиха се от живота
и като знаеха, че думата сама ще се върне,
пуснаха я
Никой не знае къде е била тя,
кой е стенел под воденичния ѝ камък
и кой е летял с крилете ѝ,
кой е наливал благост в най-сладкия ѝ сън
Но се случи,
чухме отново зова на ехото ѝ –
чисто като в първия ден
Бяхме изминали пътя
и сега, без да направим и крачка,
се озовахме там - в мястото,
което Бог беше отредил за нас и думата
място, което всеки нарече с името си
|
|