ХуЛите - Моята първа и последна сгледа

В изкачването нагоре по стълбата на живота не усетих как се навъртяха 40 лазарника. Моите съученички се женеха, развеждаха, гледаха деца и даже някои- внуци….А при мен- само дипломи и кариера.
Няколко епизодични връзки и толкоз! Май трябваше за хващам последния влак. Затова когато една колежка ми предложи да ме запознае с неин познат-свободен,осигурен и без олисяло теме, се предадох- приех.

В уречения ден повиках сестра си – да ми е опора в това ново за мен поприще- тя имаше богат опит с двата си брака.

Подредихме масата с кулинарни изкушения, накиприхме се като за сгледа и притаихме дъх до пристигането на обекта.
Бяха точни до секундата!

Хвърлих бърз поглед и останах доволна.Прилично облечен,приятна външност, ,с огромен букет карамфили и бутилка ракия в целофан.Вътрешно си отдъхнах и си казах: „Какво пък, не е зле!”

Седнахме на масата и разляхме ракията.Разговорът не вървеше много гладко, защото обектът често,често пълнеше чашката си и с отработен жест отмяташе все още буйния си перчем. Не посегна към мезетата,нагъваше само салата и я поливаше обилно с ракията.Скоро бутилката свърши и аз предложих:”Вино или ракия?””А,само ракия!”

Отворих втория литър и видях как огненото питие преливаше в погледа му,който кой знае защо все търсеше погледа на сестра ми.Скоро открито й правеше комплименти, даже в един момент се пресегна да й целуне ръка.

С второто шише привърши огромната салата и аз посочих мезетата ,но обектът махна с ръка ,усмихна се ракиено и се пресегна към букета ми с карамфилите. „Най-доброто мезе за пиенето са карамфилите”.И предъвквайки поре

дния цвят, обилно го поля в гърлото си с ракия.

Когато пресуши и последната капка от втория литър, от букета ми бяха останали само дръжките на цветята. Оригна се шумно, без да се извини и заби нос в покривката.

Притеснена, сватовницата ми се мъчеше някак да го извини, но всичко беше ясно.

Едва го натоварихме в таксито.
Когато се прибрах вкъщи, изгледах тъжно осакатения букет и вече знаех,че това е моята първа и последна сгледа.

Реших, че е по-добре да си взема куче – не пие ракия безпаметно, не яде карамфили и никога няма да ме бърка със сестра ми и ще ме обича до последния си дъх!...

Ружа ВЕЛЧЕВА