ХуЛите - Царица Роза

Тя стъпва с походка на прима -
осанка омайна земята краси,
далеч от фалша на грима
подобно перла в мъниста блести.

С нежността на изгрева слънчев
са очите и́ - бисери сини,
всеки поглед с искрата зачеват
и се ражда в него копнение.

До финост на ента изваяна
изящество в нея празнува,
кат, в бързей подгонена мряна
в мечтите мъжки лудува.

Родена да слави страната -
Българска горда емблема,
в едно с короната златна,
в прегръдката на Дамасцена.

Девойка със хубост на роза,
на древна неземна кралица,
на поетите дивната муза
и Казанлъшка царица.