ХуЛите - Пред бюста на Бетовен в парка

Това наистина е пролет,
по слънцето, по календара.
Очите в топлото се ровят,
със светлината разговарят.

А в парка – жълти цветове,
а в парка – глухият Бетовен,
като да се е понавел,
и слуша своите симфонии.

И аз ги чувам: забуча
в стеблата музика могъща,
а за нечуващите я
тя на цветчета се превръща.

Знам, ти не вярваш на това,
но виж, от музиката килнат,
Бетовен е навел глава
и храстът тихичко го милва.