ХуЛите - Беличка вместо шегичка

Зная аз от минали години
батко, че белите си е крил
на шега, с надежда, че ще минат,
щом сме първа дата от април.

Ако счупи ваза, захарница –
котката е сторила това.
Баба ми е истинска умница.
Как ще я измамя със слова?

Докато си мислех що да сторя
в този ден забавен и лъжлив,
петльо от стобора заговори
колко горд е и дори щастлив,

че добрите бабини кокошки
пак са снесли белички яйца.
Дядо тръгна. Без молба за прошка,
внучетата – палави деца –

тичайки, пред него изтърчаха,
(исках много аз да бъда пръв!).
Птиците от стрес се разхвърчаха,
петльо се ядоса май и ... Клъв! –

скочи върху мен, че бях посегнал
няколко яйца да прибера.
Заболя ме! Той с крило ме перна,
не успях дори да разбера

как залитнах... После се оказах
седнал върху счупено яйце.
Не едно, а цели пет аз смазах.
Баба ми, с усмивка на лице,

вдигна ме и дънките съблече.
- Трябва – каза – да се изперат.
Като дойде майка ти довечера
със баща ти – да не разберат

кой е "сготвил" в полога яйцата
вместо мен на пролетен омлет!
На лъжата къси са краката,
пакостта признах си. За късмет

беше първи, можех да излъжа
батко, че яйцата е строшил,
но не исках той да бъде тъжен.
Нека знае – брат си има мил.