ХуЛите - Зимно време

Аз ли тръгнах, ти ли си замина?
Може би дори не те открих.
Все пак в спомена ми тази зима
ще остане като летен стих.

Може би илюзията само
е била реална в този миг.
Даже допирът до твойто рамо
бил е на съдбата евтин трик.

Как тогаз обаче да намеря
тайната на тези редове?
Вече знам - ти беше тая фея,
дето тъй коварно ме превзе.

Ала щом раздялата предхожда
срещата, копняна в самота,
нямам друго аз да ти предложа,
само тез слова ще ти даря:

Подари ми оня миг сънуван,
после си тръгни и забрави,
забрави, че още съществувам,
забрави, че ме е имало дори.

1990 г.