Щурец и Богомолка (съвременна басня)

Автор: Oldman
Дата: 12.03.2023 @ 10:21:38
Раздел: Хумор и сатира


В тревите на една ливада
Щуреца срещна Богомолка.
Така чаровна, стройна, млада,
че той се влюби чак до болка.
Но си помисли той, отчаян,
проклел живота си окаян:
- Таз хубавица дългокрака,
едва ли точно мене чака...

Така минаваха се дните.
Той вехнеше в любов прикрита.
Не смееше да се открие,
да ѝ признае любовта си.
По цели нощи той не спеше.
Все Тя, пред погледа му беше...
Тъй дълго мъчил се, накрая
щурецът просто не изтрая.
пред нея падна на колене.
Призна смирено любовта си
и чувствата си притаени.

И както в приказките става,
тя, богомолката отвърна
на щурчовите силни чувства.
Разчувства се и го прегърна.
Откри му се, че го обича,
че той не ѝ е безразличен.
Но да признае не посмяла,
макар в надежда да живяла
щуреца да я забележи.
И ето, чудото се случи -
щуреца гледаше я нежно
във щастието си безбрежно...

И тъй, признали свойте тайни,
в надежди тънещи омайни,
те в миг почувстваха щастливи,
как силни чувства ги заливат,
и розова мъгла обвива...

И както всеки се досеща,
след туй последва нова среща...
Така занизаха се дни,
пропити с обич и мечти.
Зачакаха със нетърпение
това логично продължение,
венец на любовта взаимна,
това интимно приключение!

Изпълнен от дълбоки чувства,
добил щурецът самочувствие
накрая взе, че престраши се
да я покани да намине
към бедничката му квартира,
в която Щурчо от години
закрила и подслон намира.
И тя прие, дойде на гости.
Щурецът дверите залости,
и с нежен поглед я погледна.
Почерпи я с кафе и кекс,
а после двамата в леглото
се хвърлиха в неистов секс,
изпълнен с пъшкане и вопли.
Човек се чуди, не разбира
как в тази мъничка квартира
такива чувства се побират!

Преминала във бурни ласки
нощта стопи се и отмина
и само спомен е страстта,
далече някъде заминал...

Щастлива богомолка спи
и се усмихва във съня си.
Щурецът пък се спотаи
и обладан от мрачни мисли,
забрави своите мечти
и за живота се замисли:

- Той беше чувал, че когато
със богомолка съгрешиш,
ще трябва за това да плащаш,
с живота си да се простиш.
Тя жертвата си здраво сграбчва
със хищните си две ръце,
та без пощада и без милост
главата ѝ да изяде...

Стои щурецът, плахо чака
всред паяжините, във мрака.
А богомолката си трае,
събуди се, но май не знае,
че трябвало да го изяжда.
И май, че в нея се надига
отново сексуална жажда...

Тогаз щурецът престраши се
и я попита примирен:
- Сега какво? Ще ме ядеш ли?
Защо играеш си със мен?
- Спокойно пич, не се напрягай.
Живей си и се отпусни.
Туй женските го само правят,
да ръфат чуждите глави.
Да си изяждат те късмета!
- Та ти любовна си машина,
не ще те пусна да заминеш.
И как можа да си помислиш,
че ще поискам да те ям?!
При нас това не е прието.
И казано тъй, общо взето,
ний джендърите сме различни:
- нас от мъже дъхът ни спира.
Туй само джендър го разбира.
Ний нежни сме и сме добри.
Въобще не сме така жестоки
като проклетите жени.
Ний сме тъй кротки и послушни,
чаровни, сладки, добродушни...

Успокои се сиромаха.
На топка бе му свит стомаха!
Престана с зъби той да трака
и спря уплашен да трепери,
Съвзе се и мустак опери,
доволен, радостен, щастлив
от споделената любов...
Живот се очертава нов,
във който те ще заживеят,
от силна обич окрилени.
Животът им ще бъде песен,
а пък морето - до колене.

Но тук надигна се вълнение
всред дребничкото население.
И чуха се различни мнения.
Започна люта препирня:
- Едни ги силно порицаха,
а други пък ги оправдаха.
И казаха – „душици сладки,
нима те някому вредят,
решили заедно да спят?
Те, щом като не демонстрират,
в очите ни не се навират,
да си живеят както знаят.
Достатъчно е да си траят“...

Проблемът взе мащаб световен
и бе широко отразен
в предавания и в печата -
в чужбина и у нас, в страната.

Да видим отгласът какъв бе
във българския парламент:
Да, темата им бе позната
и толкоз близка до сърцата.
Та половината от тях
изпитвали са този грях!
(Така поне твърди мълвата.
Иди ѝ запуши устата)!
Ний знаем, наш’те депутати,
известни са и са познати
с игривото си поведение,
защото и по върховете
все се намира, кой да свети.

И тъй, проблемът е поставен.
Проблем, познат им чак до болка!
Тук всеки има свое мнение,
та даже лично отношение.
Започна се горещ дебат
и депутат след депутат
излагат личното си мнение
и го излагат със вълнение,
без да подлагат на съмнение,
че темата е актуална
във настоящия момент!
И този наболял проблем
подет бе с плам и разширен
от вещите ни депутати.
Разпалени, те проявиха
към него странен интерес.
И със горещите си прения
в нас предизвикаха съмнения
относно техни странни щения...

Да, със това се занимават
във българския Парламент:
„Мъжете как жени да стават,
да се омъжват и пристават.
Жените пък, вместо с мъже,
да спят с жени“. Защо пък не?

Но се дочуха единични
и мнения, съвсем различни:
- Че, видите ли, тез обратните
със своята ориентация
съсипват наш’та малка нация.
Тя се топи със всеки ден
и ако някой пита мен,
и аз това ще споделя
с загриженост и със тъга:
- Какъв те пример ще дадат
На младите и на децата,
които още от сега
планират бягство от страната?

И тук премъдър депутат
предложи тема за дебат:
Въпросът бе - „Дали ще може
такова странно същество,
все някога, не дай си боже,
да почне да се размножава,
да се развъжда и множи“?

Друг депутат пък дума взе
и каза: - Точно тез, обратните,
са нашите резерви, златните.
Те толкоз лесно се нагаждат,
че скоро и мъже ще раждат
след лека, проста операция.
Така ще разрешим проблемите
с топящото се население.
Тогава ще се възроди
и застаряващата нация.
Науката ни днес е друга
и нейна ще е таз заслуга.
Науката така напредна –
фантазията ни е бедна!

А туй, че тези „уж-момичета“
обичат се до неприличие
не ни смущава, нито пречи.
Привикнали сме ние вече
на тези странни изпълнения.
Не само, че не го обсъждаме,
ний даже и не ги осъждаме,
защото ако ги осъдиш
те вдигат врява до небето.
За нарушените права
се жалват чак във ООН-ето.
(Таквиз права ги яли псета,
права на болни диванета).

Все пак остава си въпроса
Е ли причýдлива претенция
или устойчива тенденция,
човек да си променя пòла?
Не е ли само маска, роля,
желание да си различен
а не обикновен, типичен?...

Проблемът днес стои открит.
Разделя наш’то общество -
едни го смятат страшно зло,
а други – омаловажават,
че видите ли, тез неща
внимание не заслужават.
Дали това е демокрация
или е просто провокация?
Дали таз мода ще отмине??
Това ще видим след години...

Аз все пак мисля, в крайна сметка
проблемът ще се разреши
и с еднополови мутанти
светът ни ще се наводни.
Все повече ще се развъждат,
увеличават и множат.
И никакви там строги мерки
процеса няма как да спрат.
Нима с принуда, със намеса
възможно е да спреш прогреса?
И тез мераци откъде са?
Не може да се спре прогреса.
Прогреса не търпи намеса!
В модерното ни общество
животът става все по-весел.
Все по-модерно става то!...

ПОУКАТА от тази басня,
си мисля, е пределно ясна:

Животът ни веднаж се дава
и пропуски той не прощава!
Нормален ли си или гей,
това те кефи, тъй живей.
Това е собствено решение
и няма да е прегрешение
човек да си живей живота,
такъв, какъвто го разбира.
И мисля, никой няма право
да го корѝ, да му придиря,
ако си пòла сам избира...
Като погледнеш, без това
държавата ни се затрива.
Не е основната беда
ориентацията крива!...

Илко Илиев,
21.11.2018 г., София

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=201127