ХуЛите - Из Дневниците на една скитница

След много различни събития в живота й, тя отиде до Босфора...Тя обичаше Босфора и Босфорът я обичаше...

И тя го знаеше...,Тя имаше толкова много неща да му разкаже този път ..., а той – Босфорът винаги я чакаше и, й даваше надежда и не спираше да й показва любовта си към нея... Този път, когато тя стоеше на брега, Босфора отново имаше подарък за нея- „Писмо в бутилка“... Тя беше много щастлива от това, което той пазеше за нея, въпреки че писмото в бутилката не беше за нея... Важното е, че Босфорът го сподели с нея... Тя взе писмото и го прочете, и след това разказа на Босфора всичките си тайни и терзания..., и отново тръгна обнадеждена по своят път ...Тя реши да сподели писмото с вас...,защото знаеше, че това писмо е посветено на един от вас ...
Посветено... "Писмото в бутилка"
"Докато луната нежно изгрявала и слънцето бавно залязвало, някъде на морските вълни се създавала тиха и нежна песен. Тази песен се носила от морето чак до Босфора. Песента е посветена на един човек. И само той може да чуе и почувства този песен.Тази мелодия всяка вечер ще гали ушите му.И само той ще разбере тайното послание.Всяка вечер тя ще идва с тази мелодия.Тя нежно ще му шепне различни думи.
Думи на нежност и страст.
Думи на болка и любов.
Думи от вечността и мъдростта.
Различни думи, но събрани в едно.
И един ден след много, много години...
Когато луната отново нежно ще изгрее и слънцето отново бавно ще потъне в очарователните пурпурни цветове на вселената, Босфорът ще помни нечията песен и ще я пее завинаги."