ХуЛите - Годишнина

Не приличаш на мойто момче,
дето някога кътах за себе си –
побелял, натежал, огорчен
от умора и клисави петъци.

Ние имахме много любов –
но навярно в килера прибрана е.
Нямам смисъл да питам с какво
се лекуват скръбта или раните.

Много битки сме водили с теб...
Не разбрах – има ли победители?
Но остана ми късче небе
и дъждът, който мие петите ми.

Седем цвята и шепа листа –
два-три мига – каквито сме нямали.
Сам се влиза в съня и смъртта.
Ала дръж ми ръката до прага им.